Исторически погледнато, бизнес лидерите често са грешали. Те са прави, че стимулите са добра идея. Мнозина от лидерите подписали писмото казват също, че нивото на стимулите е рисковано и стимули са ни нужни, но не толкова големи. Аз мисля, че е по-добре да имаме стимули, отколкото да нямаме стимули.
Но мисля и, че поемаме огромен риск, че с всичко, което се прави няма да има достатъчно място за публичните инвестиции, а те са жизнено важни. И нещо по-важно или поне толкова важно – ще създадем условия за инфлация. След това, или ще имаме инфлация, или ще има сблъсък между фискалната и паричната политика, за да се ограничи инфлация от типа, който обикновено не приключва добре.
Не е трудно да се видят вътрешните противоречия. Икономика с 3% пропаст в БВП получава 9% фискални стимули - това е едната гледна точка. Икномика с нетни частни спестявания от 7-8%, която трябва да се справи с 18% бюджетен дефицит по БВП – това е другият начин да се разгледа проблема. Има фундаментални публични инвестиции, които трябва да се направят, има нужда от облекчения заради ковид и е пределно ясно, че трябва да направим нещо за неравенството.
Но мащабът на това, което правим - почти 2 трилиона долара тежест върху спестяванията, 14% от БВП - 2,8 трилиона долара фискални стимули, Фед натиска максимално педала на газта и казва, че ще продължи да го прави още много дълго време и ще спре без предупреждение. При това положение, не е изненада наблюдавания ръст на турбулентността на финансовите пазари. Тя отчасти се дължи на микромеханиката на самите финансови пазари, но и на средата като цяло.