Смятам, че просто трябва да имаме реални данни за дезинформацията, защото знаем, че тя е навсякъде, хората продължават да чуват конспиративни теории и невероятни истории за ваксините.
Но дали това засяга хората? Дали те наистина се съобразяват с тях?
Ще повлияят ли те върху решението за ваксиниране? За да отговорим са нужни данни и доказателства. Но пък, ако влияят на хората, трябва да се знае, че така наречената „психологическа имунизация“, когато на хората се дава малка доза от другата гледна точка в една положителна среда, то те са готови да се противопоставят на дезинформацията.
Освен това, фактите трябва да им се поднасят по начин, по който отговаря на ефекта търсен от тях.
Това изисква изобретателност, изисква внимание и обмислена стратегия.
Да не забравяме, че най-големият враг на съгласието за ваксинация са откритите дебати между професионалисти и проблемите с достъпа.
Усещането за риска от заболяване, което вакисната предотвратява е важен фактор за това дали хората ще пожелаят да се ваксинират. Има няколко подхода и всичко зависи от конкретния човек.
Ако те са самонадеяни, понякога реагират на страх и емоции.
Посланията трябва да се изпробват пред аудитория – първо, за да се уверите, че са приемливи, но може и просто да напомните на хората за другите последици от ковид живота им.