Китай е фактор номер едно при земеделските стоки.
Те вече купиха над 2 млрд бушела царевица и соя за пазарната година.
Има и други фактори, но този е най-важен.
Това е защото някой път има леко объркване в терминологията.
Говорим за цената на суровината, която се използва в продуктите, които купувате в супермаркета.
Освен при яйца, мляко и месо, около 80% от цената на продукта в магазина е формирана с добавени разходи за транспорт, преработка, маркетинг и реклама.
Можете да увеличите с 20% изкупната цена на съответната реколта, без да увеличите особено инфлационния фактор на продукта в магазина.
Би било интересно да видим.
Това е едно от ограниченията.
Когато имате един от тези големи и неочаквани шокове в търсенето, като например с Китай, макар че може да спори колко е бил неочакван – отнема време да се регистрират последиците.
Обикновено това са няколко земеделски цикъла.
Имаме голям доклад на американската земеделска агенция за очакванията за реколтата през март. Очаквам американските фермери да подхванат отново мантрата от 70-те години. Сеитба от край до край.
Очаквам да сеем по много от всичко.
Особено царевица и соя.
Китайският апетит за соя е изключителен.
Той постоянно расте от 10г. Постоянно чупи собствените си рекорди до търговската война.
Той може да продължава още известно време.
Лично аз смятам, че ще продължим да имаме силни покупки от Китай на соя. При царевицата яснотата е по-малко. Не знаем колко от търсенето от тях е за възстановяване на запасите и каква за възстановяване на фуражите след африканската чума по свинете.
Има голяма несигурност накъде се насочва тази царевица в Китай.