Това , което ще се случи, е че работодателите ще се замислят дали да накарат служителите си да се ваксинират.
В някои ситуации има аргументи „за“ подобна идея. Например при грижи за силно уязвими групи, които не могат да бъдат ваксинирани или е много трудно да се ваксинират и няма друг начин да се защитят.
Етичният съвет на Германия се обяви в предишно свое становище доста преди пандемията, по ваксинацията за шарка, „за“ подобна задължителна ваксинация под специални условия за определени професии.
Много страни обявиха ясно, че ваксинационните им програми са отворени за всички желаещи. С други думи, тези ваксини няма да са задължителни.
Но все пак трябва мнозинството от населението да се имунизира, за да се постигне групов имунитет. По тази причина Юлиян Савулеску, философ от Оксфордския университет, вярва, че мониторингови инициативи може да бъдат обосновани като средство за насърчение на хората да се имунизират.
Според Савулеску психологическите изследвания сочат, че хората са склонни да обмислят по-внимателно потенциалните рискове, ако ваксините са платени, а не безплатни: "Ако хората решат да не се ваксинират след подобна оценка на рисковете, това е тяхно пълно право. Но реално не знаем, защото не е плащано на хората да се имунизират. С изключение, може би, само на Австралия, където хората губят право на детски, ако не ваксинират децата си. Така че там това е вид наказание или можете да счетете детските надбавки за финансов стимул за ваксиниране."