Пандемията от COVID-19 уби два милиона души за една година. Замърсяването на въздуха убива девет милиона души ежегодно.
Пандемията ни накара да осъзнаем важността на общите ни ресурси. Самият въздух, който дишаме, понякога може да ни убие. Дори преди новият коронавирус да опустоши планетата ни, мини частици в резултат на горенето на изкопаеми горива и дървесина умъртвяват милиони хора по света всяка година.
Но проблемът със замърсяването на въздуха, не получава вниманието, което заслужава. Колкото повече учените изучават проблема, толкова повече расте тревогата им.
Частиците на въздушното замърсяване са толкова миниатюрни, че проникват във всяка част от човешкото тяло, включително в мозъка. След това може да причинят сърдечни проблеми, инфаркти, астма, рак на белите дробове и дори пневмония. Ето защо по-изложените на замърсяване на въздуха хора са по-застрашени от смърт заради COVID-19. На практика няма безопасно ниво на въздушното замърсяване.
Решенията на проблема са многобройни. Включително подобряване на обществения транспорт, електрифицирането на транспорта, регулации на цените за емисии на централи и заводи и осигуряване на чисти горива за готвене.
Всички тези стъпки ще спомогнат и за намаляването на вредните газови емисии и следователно ще забавят глобалното затопляне. Нещо повече, въздушното замърсяване доказано засяга и икономическата производителност.
Хората с по-лошо здраве не могат да работят с максимален капацитет. Така че мерките срещу замърсяването на въздуха са отговорът на света в условията на пандемия, борбата с климатичните промени и с икономическата рецесия.
Рядко има такива решения, водещи до благоприятен изход за много проблеми едновременно.