Иновациите променят много индустрии: автомобилната индустрия, хората в GM след 2035 г няма да произвеждат бензинови автомобили.
Всички онези производствени бизнеси ще трябва да променят процесите си. Бих заложил на най-разнообразни неща. И аз и директно, и индиректно участвам в пионерски енергийни начинания, с които да осигуря необходимия капитал за всяка сфера от мисията, подкрепям редица компании във всяка една област, защото цената на провала би била доста висока.
Но има обещаващи наченки.
Говорим за „Зелена премия“, тоест допълнителните разходи в цената на тон еко-произведен цимент спрямо тон нормално произведен цимент.
Тези Зелени премии са много, много високи.
В книгата предлагам мащабът на тези критерии да се снижи до минимум. Но това де факто е най-добрият индикатор за това дали светът ще е в състояние да постигне силно амбициозната си цел.
Дори и при най-належащите като срок редукции, Вие можете да намалите емисиите краткосрочно, но да не направите трудните стъпки. А са ни нужни всички стъпки.
Въглеродният отпечатък ще спадне драматично, ако спрем да ядем месо. Но един начин за постигане на това е да сме клиенти, поне частично, на новите модели за производство на алтернативно месо, на типа на Beyond (Meat), Impossible (Foods) и т.н. Защото когато търсенето на тези продукти нарасне, те ще разширят производствата си, ще подобрят качеството, ще снижат цените си.
Дали е електромобил или изкуствен бургер, търсенето им е катализатор, защото се опитваме да пресъздадем постигнатото при фотаволтаиците и литиево-йонните батерии, при които обемите всъщност свалиха цените.
За личните коли до 10 – 15 години всички тези подобрения, Зелената премия, за да минете на електромобил, това може да Ви носи данъчни облекчения.
Това ще доведе до нулеви емисии и пазарът, както видяхте със заводите на GM, ще стане еко, без да трябва правителството да налага регулации или данъчни облекчения.
Но тези неща са от такова ключово значение за постигането на крайната цел.