Нова школа модни икони, част 1

Наистина е страховито да видиш как едно момиче е хвърлено в това и се очаква да се справи съвсем сама. Причината да основа тази академия беше да покажа на бранша какъв е моят ракурс към това как трябва да изглежда той. В началото на кариерата ми като модел не знаех нищичко за тази индустрия.

Щеше ми се да не беше така, защото понякога ми се налагаше  да се уча по трудни начин. С времето научих, че имам собствено мнение, че мога да казвам „не“, карат те да мислиш, че не можеш да отказваш. И като превъртам бързо лентата до настоящето, до заниманията ми в момента,  уча тези момичета, че могат да имат страхотна кариера, да се забавляват с работата си, без да преживяват много от нежеланите тежки моменти на много от реалните модели. Неща като да се застъпиш за себе си, през срама от тялото си, до натиска да правиш определени неща. Също така ги уча какви са правата им. Насърчавам моделите да се запишат в академията ми.

Отначало може и да се зашеметят от силата на някого другиго и да усетят, че не да могат да кажат нещо открито, например, че е прекалено трудно. Но ги насърчавам да го направят, още след ставане от сън, но и ако не го направят, да не се самонапрягат толкова. До осъзнаят, че това ще е полезен урок за тях.

Причината да започна да говоря по много теми е, че Ана Уинтур и Съветът на модните дизайнери на Америка ме помолиха да дискутирам навиците и животът зад кулисите по време на Нюйоркската седмица на модата и какво е да си модел.

Обсъждах неща като факта, че нямахме свестни места за преобличане, че всъщност нямаше храна зад кулисите.

И за натиска над моделите да се вмъкнат в определен размер. На този етап говорих за това, че изпитвах огромен натиск да изглеждам по определен начин, че започнах да  вземам диуретични хапчета. Помня как много хора от бранша се притесняваха за мен и считаха, че това ще разруши кариерата ми.