Горенето на биомаса или органична маса за производството на гориво може да се комбинира с улавянето и съхранението на въглерода и се счита на въглеродо-неутрално. Заводите емитират въглерод с разрастването си и ако го улавят, съхраняват или изгарят сами, то Бум!, стават с нулеви емисии.
Но трябва и да садим дървета, за да улавяме въглерода. А имаме ли достатъчно площи за да разрастваме биомасата си?
На хоризонтът изгрява нова технология за отстраняване на въглерода или /ТОВ/. Въглеродът се улавя по химичен път, от машини, многократно по-бързи от капацитета на дърветата. Съоръжението се изгражда редом до индустриален завод, ползва въглеродния диоксид като суровина и го ползва за производство на гориво, пластмаса или цимент. Предимството на технологията за отстраняване на въглерода е, че съоръженията й мога да се строят на местата, на които въглеродния диоксид може да се ползва повторно, а не просто да се емитира. Но към момента цената на тази ТОВ технология е много по-висока от тази на УСВ или тази на биомасата.
Швейцарската стартъп фирма Climeworks изчислява производствените си разходи между 600 и 800 долара на метричен тон уловен въглероден диоксид. Канадски стартъп за въглеродно инженерство оценява производствените си разходи на 250 долара на метричен тон. В крайна сметка отговорът на въглеродния ни проблем ще зависи от съвкупността от всички технологии.
Земеделието може да изиграе голяма роля, защото почвата и определени култури са естествени „гъби“ за въглерода. Биовъглищата, съпътстващия продукт на безкислородното горене на биомасата има въглеулавящи свойства, може да се добавя към почвата и така да подобрява водо- и азото-задържането й.
Има дори и процес, наречен „Климатично подсилване“, в който определени минерали се оставят в контакт с въздуха и катализират химична реакция, която преобразува въглеродния диоксид в скален материал. Съпътстващите продукти на тази технология могат да се разпрострат и в земеделието за подобряване качеството на почвата и повишение на реколтата.