Предполагм, че хората смятат присъственото обучение за идеално, но не мисля, че някога ще се върнем изцяло към него. Наблюдаваме все по-значителна интеграция на технологиите в еждневието ни.
Видяхме как училищата преминаха през тежко изпитание, когато се опитаха отново успешно да отворят врати. Много училища трябваше да изпробват различни нови идеи за това как да отворят. Тези идеи не проработиха добре – някои трябваше да се откажат и да затворят. Това е глобално предизвикателство.
Забелязвам, че училищата правят значителни инвестиции в технологии, за да ги ползват за присъствено обучение. Предстои навлизането на още повече технологии. И ако досега сме имали комуникация с учениците на един лаптоп, сега вече се ползват множество устройства и то едновременно.
Те се учат как да общуват помежду си. Учителите обучават и учениците от хибридното обучение, и тези от присъственото обучение, че технологията е мостът чрез който това може да стане. Така учениците могат да имат групови проекти, да са заедно на лекции. Има много по-голямо общуване, което се случва и то протича чрез множество устройства в един и същ момент.
Данните ни показват, че 3%-10% от учениците не са участвали в занятия през по-голямата част от годината. Очаква се да има значителна загуба на учебен материал, когато децата се върнат в училище. Трябва да намерим начин да върнем тези семейства, тези ученици обратно в класната стая.
Едно от нещата, които научихме от всичко това е, че мнението на родителите е ключово в тази дискусия. Родителите са тези, от които до голяма степен зависи как реагират училищата и районите по цял свят на кризата с отварянето на училищата. Иновациите, които наблюдаваме произтичат предимно от исканията на родителите. Исканията на родителите наистина са в центъра на този разговор и смятам, че пазарът трябва да взима идеите си от тях.
Родителите искат да имат избор и да могат да упражняват правото си на такъв избор в зависимост от това как най-добре ще се впише нещо в живота на семейството и нуждите на детето им в придобиването на социални, емоционални и учебни умения.
Все още има класни стаи, които нямат прозорци или силна вентилационна система. Съзнаваме, че това трябва да е приоритет особено за някои стари сгради. Не забравяйте, че сградите особено в големите градски райони са строени в началото на миналия век.
Те изглеждат като крепости, защото е трябвало да внушават чувство за безопасност. Колкото по-стари са, толкова по-трудно е да се преустроят, да се реновират. Но ние знаем, че това е част от бъдещото предизвикателство.
Смятам, че моментът е подходящ за преустройство при отварянето на училищата. Разполагаме с известно време да помислим какви искаме да бъдат училищата ни, и как концептуално да решим как да използваме тези сгради, които са историческо предизвикателство.