През февруари сондата на NASA Пърсивирънс ще опита да кацне на червената планета. Американската космическа агенция се надява да събере проби от почвата и да търси признаци на извънземен живот. Но тук става интересно.
Кацането на Марс изобщо не е лесно.
Любителите на Космоса го наричат 7-минутния ужас.
Защо? Защото много неща може да се объркат.
При скорост от над 19 000 километра в час, Пърсивирънс ще трябва да използва топлинния си щит, за да забави скоростта си докато преминава през атмосферата на Марс.
Навигационната система на Пърсивирънс ще сканира повърхността в търсене на безопасно място за кацане, а целта е неизследвания кратер Джезеро.
Алън Чен, Лаборатория за реактивно задвижване на NASA: Кратерът Джезеро е страхотно място от научна гледна точка, но е много опасно за кацане. Това ще бъде страховито предизвикателство. Районът е прорязан от стръмни скали, които минават точно през мястото за кацане, има пясък, големи камъни и кратери. Всички те ще ни създадат много проблеми, ако кацнем там.
След това ще се задейства парашутът и допълнително ще намали скоростта. На височина от 1600 метра ще се задейства модула за спускане и ще активира двигателите си.
Небесният кран ще зависне във въздуха и ще спусне марсохода по кабели до повърхността.
Хората разглеждат метода на кацане с небесния кран и си мислят, това нормално ли е? И отговорът е, да – постигнато е чрез внимателна и аргументирана инженерна мисъл, защото така може да свалите единствено марсохода, който искате, а не целия апарат, което е много по-трудно. Прилича на хеликоптерите на Земята, които свалят товарите си от въздуха.