Великобритания се стреми към водещи климатични политики
"Водим света с нашата амбиция", каза премиерът Борис Джонсън.
Същевременно отваря нова въглищна мина.
Нетна въглеродна неутралност
От най-големите световни икономики, Великобритания несъмнено е лидер в намаляването на своите емисии. Тя е постигнала повече от повечето европейски страни, а ЕС изпреварват всеки друг регион по света.
Великобритания ще бъде домакин на тазгодишната среща на върха по климатичните въпроси COP26. Там тя ще се опита да окаже натиск връху изоставащите държави като Австралия и Саудитска Арабия да не забравят ангажиментите си към климата. Точно това прави решението толкова катастрофално за водещите амбиции на Великобритания в сферата на климата.
Нека разгледаме фактите.
Въглищната мина ще получи разрешение за добив до 2049 година. Това е една година преди законовия срок, до който страната да постигне нетна въглеродна неутралност. През този период изгарянето на въглищата ще добави до 420 милиона тона въглеродни емисии. Това е почти равно на общите емисии на страната от 2018 година.
Защо го правят?
Въглищната мина се намира в региона на Западна Къмбрия, където безработицата е голяма, а населението застарява бързо. Мината ще създаде 500 работни места, което убеди местният съвет да я одобри. Оттам добавят, че отварянето на мината в Обединеното кралство значи, че няма нужда да бъде откривана мина другаде. Още по-добре, според общината така ще се избегнат емисиите от пренасянето на въглищата до страната.
Но това е погрешна логика.
Според икономическите принципи, когато предлагането на една суровина нарасне, цената ѝ намалява. Когато цената намалее, интересът към нея се увеличава. А когато тази суровина са въглищата, емисиите също нарастват.
Ето защо фактът, че една мина се открива във Великобритания не значи, че някъде другаде няма да бъде открита още една. Британското правителство може да се намеси и да спре откриването, но взе решение да не използва тези свои правомощия. Все още има време решението да бъде отменено. Тези битки между местните власти, които искат да използват своите природни ресурси и националните правителства, които искат да постигнат климатичните цели ще се случват отново и отново през следващите десетилетия.
Едно възможно решение би било националните правителства да определят ясни дати, когато трябва да бъде спряна употребата на въглеродни горива. Това ще покаже на пазарите, че е време да подпомогне за растежа на работни места в по-чисти сектори.
Друг вариант е осигуряването на ресурси за засегнатите региони. Работниците в тях може да бъдат обучени на нови професии в свят с нетни нулеви емисии.
Решенията ще изискват въображение и изобретателност, защото алтернативата е много по-неприятна.