Предлагането на капацитета при корабите варира разбира се, според търсенето. Ние знаем какво е предлагането, защото знаем броя на корабите по света, знаем колко са поръчани.
Не винаги знаем обаче какво е търсенето. То може силно да се промени.
Но в миналото винаги е имало повече капацитет, отколкото търсене за него.
Това е огромен проблем, по който започнахме да работим през февруари миналата година. Видяхме как проблемът се заражда и работихме неуморно заедно с браншовите организации в Г7 и Г20, в ООН, дори издадохме книга по въпроса.
През 2020 и до началото на четвъртото тримесечие напреднахме доста, особено в областта на извънредното удължаване на времето, което моряците прекарват на борда.
Но след това, с появата на новите щамове на вируса от Великобритания, Южна Африка и други места, се създаде нов проблем.
Само 47 страни по света са приели, че моряците трябва да бъдат третирани като ключови работници.
Има случаи, в които моряци от малки страни като Кирибати в Тихия океан с население от едва 100 хиляди души, са разпилени по целия свят, които не могат да се приберат у дома. Отчасти и заради липсата на полети.
Този проблем е огромен.
Има стотици хиляди моряци по света, които трябва да бъдат сменени, закото договорите им изтичат.
Правителствата трябва да се намесят.
Съжалявам, че ще го кажа, но Международната морска трудова конвенция имаь много ясни правила и много страни просто ги нарушават.
Освен това е от критично значение правителствата и пристанищата по света да дават приоритет на моряците при ваксинация. Това е в интерес на всички.