Трябва да се уверим, че подкрепяме търсенето, трябва да се уверим, че подкрепяме хората, които са в нужда.
Трябва да погледнем на фискалната политика, до която ни доведоха съвременните икономически схващания да секторната стагнация и ниските лихви от различна перспектива.
Но това не е основание да се подпише празен чек и не е основание, да се нарече „подходящо“ произволно количество фискални стимули организирани произволно.
Разгледах обсъжданите фискални стимули и при 1,9 трилиона долара всъщност ние говорим за нещо, което съотнесено към пропастта в БВП е шест пъти по-голяма сума от тази, която използвахме през 2008.
Ако ще правим нещо такова, трябва да сме сигурни, че имаме резервен план в случай, че се окажем в перфектната комбинация от добри новини – натрупаните спестявания от 1,6 трилиона долара се харчат, тези фискални стимули стигат до предназначението си, COVID остава в миналото и хората се чувстват свободни да харчат, а икономиката ни буквално е като пожар.
Ако това се случи, ние имаме нужда от рамка за ограничаването на събитията. Вероятно такава рамка има, но трябва да чуем за нея от министъра на финансите, трябва да чуем за нея от председателя на Федералния резерв.