Това не е проект, с който просто да се похвалим. Международното летище в Бахрейн бе едно от първите международни хъбове в региона.
Съществуващият терминал бе построен през 70-те години. През 1994 бе разширен до капацитет от 4 млн пътници на година. През 2019 успяхме да стигнем до 9,6 млн пътници. Почти три пъти над капацитета.
Икономическия ръст на кралство Бахрейн, който имахме в последните няколко години наложи стратегическото решение да инвестираме в летищна инфраструктура.
Това е основната причина за тази инвестиция.
Планирането на едно летище отнема време.
Когато работите по този въпрос, планирате за години напред.
На базата на анализа и прогнозата на въздушния трафик през 2013, 14 млн пътници беше правилната цифра за известно време преди ново офшорно летище.
Това е доста добър капацитет за 2035-2040г.
Дори и със спада в авиацията в момента.
Управлението на пандемията в кралството е поверено на национален екип. Те разглеждат различни възможности за възстановяване на доверието в икономиката като цяло и особено в туристическата индустрия.
Индустрията поиска паспорт за пътуване просто защото ще доведе до хармонизиране на регулациите и ще облекчи граничните ограничения. Ще възстанови доверието в пътуванията, от което има нужда, особено с новия ръст на случаите и нови локдауни и забрани.
Финансирането на проекта е от кралство Бахрейн, Фонда за развитие на Абу Даби и е грант.
Последните данни от IATA отпреди няколко дни показват, че авиокомпаниите от Азиатско-Тихоокеанския регион са били най-силно засегнати в света. 2020 бе най-лошата година в историята на търсенето на пътувания със самолет.
Gulf Air не прави изключение. Макар че поддържа свързаността и по време на кризата.