На пръв поглед британското предложение за безмитни пристанища изглежда много сходно на безмитната зона Джебел Али в Дубай.
Но докато Великобритания предлага данъчни облекчения, Джебел Али изобщо не налага доходен или корпоративен данък.
Като безмитна зона тя действа от средата на 80-те и превърна Дубай в търговския център на Близкия изток.
Днес там има над 8 хиляди компании и е дом на DP World, един от най-големите пристанищни оператори в света.
Безмитната зона генерира около четвърт от БВП на Дубай и има обща търговска стойност от около 100 млрд долара.
Критиците се опасяват, че безмитните пристанища ще превърнат Великобритания в Сингапур-на-Темза.
Надеждите за избягване на данъци и пране на пари служат само за изместване на икономическия ръст от една част на страната в друга, вместо да го създават.
Наричат ги „тайните музеи“.
Безмитните пристанища са спечелили противоречива репутация.
Женева е дом на склад от 53 хиляди кв.м. за съхранение на изкуство, антики и почти всичко на теория.
След поредица скандали, властите на безмитно пристанище Женева се съгласиха да затегнат изискванията за разкриване на наемателите си.
Като начало швейцарските безмитни пристанища наложиха 12 месечен лимит за швейцарски граждани. Но всеки друг може да съхранява неща там безсрочно. Швейцария настоява също всички предмети да се регистрират.
Но то не означава да се разкрива кой е действителният собственик.
Така се позволява на кухи компании да съхраняват неща анонимно.
А това е много изкушаваща възможност за перачите на пари.