Масовите жертви са урокът, научен от пандемията

Трябва да разберем, да проучим, да правим проби и проучвания в този проект, с който да разберем какво има в света, защото  сега не знаем напълно какво има.

Другото нещо, което не ни достигна и трябва да подобрим, е това, че в ранните фази на пандемията, чуха се тревоги, че няма достатъчно местен страх, отчасти заради несъзнаването доколко заплахата застрашава страната ти.

И една от съществуващите загадки е изграждането на един вид аналог  на национална метео мрежа за прогнозиране на зараждащи се епидемии, прогнозирана на риска в отделните места и градове и създаването на модел какво ще се случи.

Това би дало възможност на централните и местни власти, на губернаторите и прочие информация, подобна на прогнозата за времето: задава се буря.

И информация за развоя на процеса, и така те ще имат общ поглед и възможност за по-бърза реакция. Защото разбрахме, че в първите няколко дни от подобна светкавична епидемия, трябва бързо да се наложи затваряне, трябва драстични мерки, но една прогноза би помогнала много.

Ако знаехме седмица предварително, ще наложите драстични мерки и една по-добра прогноза би помогнала. Ако знаехме седмица по-рано, не искахме да се затвори Ню Йорк заради икономическите последици, но пък щяхме спасим много животи, ако го направехме.

Можехме да спасим близо 32 хиляди живота, ако го бяхме затворили седмица по-рано. И ако имахме информацията предварително, щяхме да кажем: има 50-процентен шанс от масова епидемия в Ню Йорк, трябва да затворим веднага.