Мисля, че очакванията за някакви действия са много ниски, както и Йелън каза в свое интервю.
Все още е прекалено рано и вероятно регулаторите няма да бързат. Вероятно това е началото на дълъг процес на събиране на информация, преценяване какво трябва да се проучи най-задълбочено, само за да обмислят кои правила трябва да бъдат променени, за да не се случват такива неща.
Единственото нещо, което се постига, дори бих го нарекъл постановка, защото показва, че настоящата администрация ще приема такива въпроси много сериозно.
Йелън не управлява Надзорния съвет за финансова стабилност така както управляваше Федералната комисия по отворени пазари. Това е орган, който обхваща няколко агенции с ограничени правомощия.
Финансовото министерство, например няма пряка регулаторна власт. Надзорният съвет за финансова стабилност, след много дълъг процес може да настояват отделни регулатори да предприемат действия, ако нещо бъде счетено за системна заплаха и ако съответната агенция не е предприела достатъчно мерки. Това е дълъг процес.
Но в крайна сметка до момента на реални промени в правилата и регулациите може да стигнат само независимите агенции.
Като Федералната комисия по комуникациите.
И до известна степен Федералният резерв и Комисията по търговията със стокови фючърси. Но Йелън ще бъде по-полезна, ако работи върху изграждане на консенсус зад тези проблеми, вместо да насочва действията.