Документалният филм на Ай Уейуей за Ковид19

Не мисля, че съм покорен човек. Говоря много. Но да изразяваш мнението си на висок глас носи последици. Но мисля, че не говоря само за собствена облага. Просто казвам нещата така, както трябва да бъдат. Смятам, че в континентален Китай е трудно да кажат какво мислят за мен. Цялата информация за мен е цензурирана.

Организирах изложба в Мексиканския музей за национално изкуство.

Китайското консулство там поиска да отменят изложбата ми. Това се случва с почти всички мои изложби. Въпреки това, аз съм им много благодарен. Ако нямаше такива ограничения, мисля, че всички музеи по света щяха да излагат само мои творби.

Снимах филма, защото имам приятели и познавам артисти, които работят с мен и също се разболяха. Някои от тях са в болница, а други – поставени под карантина в болнични крила.

Ето така заснехме кадрите и направихме филм като този.

Докато снимахме филма, най-много ме впечатли, беше един работник мигрант от Хенан, който беше отишъл в Ухан, за да помага с изграждането на електропреносните мрежи на временните болници.

След като те бяха завършени, в Ухан все още важаха ограниченията. Така че той трябваше да остане там. Живя в гараж в продължение на над 2 месеца. Използва фалшиви лични документи, за да мине пропусквателния пункт и успя да се прибере в дома си. Но изгуби цялата си заплата за работата си в Ухан.

Един ден, той почиства автомобила си, зарежда с гориво и напуска дома си. Бил е разорен, имал е по-малко от 100 юана или 15 щатски долара. 

Когато семейството му го открива, той виси мъртъв от клона на дърво. Подобни инциденти не са просто повод за интервю. Това е трагедия, която се случва на един от четиримата герои във филма.

През последните няколко години, Китай и някои от жителите му станаха много заможни. Те искат да украсят домовете си с произведения на изкуството или като културен аксесоар към своя статут.

Това е много разпространено.

В Китай изникнаха хиляди музеи. От къде идват всички тези предмети на изкуството?

Хонконг е много добър източник за тях.

Западните галерии или аукционните къщи усещат тази възможност и влагат големи суми в пазара за изкуство на Хонконг. Въпреки това след въвеждането на закона за националната сигурност,  вече няма разлика между Хонконг и Китай.

Пазарът за изкуство, който процъфтяваше в Хонконг ще изчезне. Много от големите галерии решиха да не организират повече изложби в Хонконг. Те вече не виждат предимства да инвестират там.