Най-големите предизвикателства по време на пандемията бяха в това, че не можех да посещавам семейството си толкова често, колкото съм свикнала.
Наложените вечерни часове, все още не се допускат външни хора да посещават резерватите ни, само обитателите им.
Тъй като имам далечни роднини и приятели сред племето навахо, чувам за починали хора от рода им.
Ние нямаме нужната здравна инфраструктура. Много от общностите дори нямат течаща вода, нямат ток.
Семействата живеят в села и махали, така че най-близкото място е на час път разстояние, на 2 часа път с кола за да получиш нужните ти продукти.
Тюркоазът в Югозапада всъщност става все по-рядък. Така че ако не разполагаш с нужните ти цветове за т.нар. „амулетни“ гривни с тюркоаз или „амулетни“ тюркоазени пръстени. Много мини бяха затворени тук, така че този специфичен стил със специално този камък е отмираща техника.
Можем да поддържаме тези традиционни техники и да осигуряваме работа на майсторите, които знаят как да правят бижута, но считат, че традицията и техниките отмират и не виждат ценността да ги запазят. Така че е хубаво да им се покаже, че хората искат тези красиви ръчни творения, че все още търсят историята и традициите зад тях и публиката им е по-широка.