Причината да стигна до този извод е самият факт, че щом жена участва в избори за пост, за който се кандидатират и мъже, не значи, че няма дискриминация.
Мнозина прибързано ще заключат, че щом жени се кандидатират и печелят, значи няма дискриминация. Но на практика е напълно възможно да има силна дискриминация и следователно само най-талантливите и квалифицирани жени се кандидатират и тези жени реално печелят постовете пред мъжете.
Има и много жени, които не биха се кандидатирали и не биха печелили заради тази дискриминация. Така че в какво точно се състои тази изборна дискриминация?
В това, че само минимален брой талантливи жени, в състояние да преодолеят тези избирателни предразсъдъци, се кандидатират. И в крайна сметка пак имаме полово неравенство във властта.
В работата ни феноменът прилича на интегрирането във Висшата спортна лига, например. Наричаме го „ефектът на Джаки и Джил Робинсън“ от зората на бейзбола и на много други спортове, в които афро-американските играчи, първи интегрирани в тези спортове, трябваше силно да превъзхождат тогавашните бели играчи, за да преодолеят предразсъдъка на собствениците на клубове и феновете.
Според нас сега се случва нещо подобно в политиката. Жените трябва да са много по-добри, за да преодолеят стереотипа.
Голяма част от работата ни е да документираме факта, че те са по-добри като представяне.
Има много възможни ракурси към това.
Дискриминацията е в това, че летвата на жените е вдигната по-високо, малко от тях се кандидатират, малцина заемат публични постове, но жените там са наистина добри.
От една страна се питаме дали Камала Харис ще вдъхнови нови поколения жени да се кандидатират на избори. Но другият въпрос е дали ще вдъхнови самите избиратели да разширят стереотипите си и да приемат жени-кандидатки.
Може да не е достатъчно да има повече жени-кандидатки, ако избирателите не променят нагласите си към жените на власт. Надеждите ни са, че човек като Камала Харис, която съчетава и двете, вдъхновява и двете групи – кандидати и избиратели, за промяна на нагласите.
На практика има много доказателства, че при мъже и жени с равна квалификация, самите жени се самоопределят като по-неквалифицирани.
Ако вземете хора, които на хартия са със сходен произход, трудов опит, образование и кариера, жената би се самоопределила като по-неквалифицирана от мъжа.
Често казвам на студентките си, а и на всички: ако сте жена и се колебаете дали да се кандидатирате и си мислите, че не сте достойна за работата, трябва със сигурност да се състезавате, защото ще изместите някой мъж, наполовина квалифициран като Вас, но който се мисли за двойно по-добър от Вас.