Трима родени в континентален Китай бизнесмени основаха Партията Баухиния с намерението да „рестартират“ Хонконг.
Бяхме ужасени от случилото се в Хонконг, от цялото това насилие и метежи, от пълното парализиране на Хонконг. Също така чувствахме, че може би носим някаква отговорност за това, защото сме заинтересована страна в Хонконг, а не си давахме сметка, че проблемите там са се влошили дотолкова.
Неколцина от нас решихме да направим крачката, да поемем отговорност и да направим всичко по силите си за подобряване на ситуацията, за разпознаване на проблема, да се опитаме да „рестартираме“ Хонконг, ако щете.
Мисля, че в самото начало, когато моделът „Една държава – две системи“ беше създаден, имаше голяма гъвкавост. Въпросът е какво можем да направим, че да се удължи с още 50 години.
Какво можем да направим, че властите в Китай да са спокойни, че всъщност моделът „Една държава – две системи“ ще свърши отлична работа, и може да бъде взаимноизгоден, че и всички печелят от него, следователно трябва да бъде удължен с още 50 години.
Ако Хонконг е потънал в хаос, ако е потънал в насилие, ако е потънал в размирици, е много трудно да се говори за дългосрочни планове.
Протестите имат малко общо с „Една държава- две системи“.
Имат много общо с вътрешния проблем на Хонконг, с който не сме се справили.
И някак той се е акумулирал и хората винят системата, винят правителството. Дали съм уверен дали в Хонконг ще има по-траен мир и няма да се повтори насилието и размириците, които наблюдавахме?
Ако направим нещата правилно, и съм уверен в това.
Защото вече знаем защо се случи това и знаем част от решенията, които можем да приложим. Мисля, че ако се реши жилищния проблем, проблема с всеобщото избирателно право, с образованието, с кариерния път пред младите хора, с неравенството в доходите…
Не виждам мотив някой да излезе на улицата и да прави гневни жестове срещу някого.