Правителствата теглят кредити от тези, които изкупуват дълга им.
Има правителства, които купуват американския дълг, но това се отнася и за много частни инвеститори.
Условието, което позволи този процес да не бъде толкова труден, поне за момента е намесата на централните банки по света.
Те изкупиха голяма част от този дълг и това е част от невижданите мерки за разхлабване на паричната политика, за да помогнат.
Именно като купуват държавни облигации.
При някои държави и не искам да ги критикувам, но Япония, която от години има много висока задлъжнялост, Канада, както и Съединените щати. Но от големите икономики, съотношението при Канада и Япония е най-голямо.
Относно Съединените щати, централни банкери и други експерти казват, че в дългосрочен план това количество дълг не е устойчиво, но поне за сега е нещо, което трябваше да направим.
След Втората световна война дългът в света е бил 124,1% от общия БВП на развитите икономики.
През 2020 прогнозите бяха за 123,9% от глобалния БВП.
Засега просто ще продължават да го разсрочват.
Както когато вземете кредит и накрая взимате още един, за да изплатите първия. За сега правителствата просто емитират още дълг и когато изтекат някои падежи, те просто емитират още дълг.
Надеждата и целта е, че ще въведем фискален ред къщата си и да правим каквото трябва. Разбира се, растежът ще помогне.
Има множество мерки, като увеличаване на данъците. Но в един момент ще трябва да си понесем последиците, ако този дълг се превърне в проблем. За сега, както казах преди малко, лихвите са ниски и това помага.
Ако те се увеличат, това бреме ще натежи значително върху страните.
Все пак засега дългът просто ще се разсрочва.