Първото нещо, над което трябва да се фокусираме е признанието, че политиката по ваксините е икономическа политика и че единствено ваксинирането на всички навсякъде по света ще ни спаси от риска от мутации, каквито вече виждаме и които застрашават надеждите ни за ускорено възстановяване.
Това е напълно възможно и то не само е възможно, а е и в интерес на всички.
В МВФ изчислихме, че ако ваксинациите се ускорят навсякъде по света, глобалният доход ще нарасне с 9 трилиона долара и тези 9 трилиона, в периода от днес до 2025 ще бъдат разделени в съотношение 60 към 40 между развиващите се пазари и икономики и развитите икономики.
Така че, това е страхотна стъпка с висока стойност от страна на развитите икономики, които да подадат ръка на развиващия се свят.
Вторият проблем, над който да се съсредоточим е нещо, за което аз съм силно загрижена.
Става дума за нарастващото раздалечаване вътре в държавите и между държавите.
Виждаме една част от икономиката – високите технологии, дигиталните сектори, безконтактното производство – да се представя изключително добре.
Хората заети в тези сектори процъфтяват.
Други части от икономиката, секторите които зависят от контакт – ниско квалифицираните работници, жени, младежи, малцинства – те се справят много зле.
Ако разгледаме проблема в глобален мащаб, развитите икономики излизат от кризата много по-бързо, а бедните държави изостават.
За пръв път от десетилетия насам, бедността се повишава, гладът се разраства.
В 50% от развиващите се страни, където нивата на приходи се сближаваха, в момента се раздалечават. С други думи, те изостават. Защо това трябва да ни тревожи? Защото ние разчитаме на развиващите се икономики за динамичния ръст. Ако те не растат, това е лошо за хората, лошо за световната икономиката.