Пандемията беше толкова опустошителна за токова много групи, че детайлите често се губят в дискусията за икономическите щети от COVID-19 върху азиатоамериканците.
Както казахте, този общност влезе в пандемията със зашеметяващо ниски нива безработица. Но скочиха близо 6-кратно в апогея на кризата до около 14,9%. И тази крива е по-ниска в сравнение с националната, но както отбелязахте, ако анализираме по-задълбочено, то ще открием една дългосрочна безработица. И има съчетание от няколко причини за това.
Първо, е географското разположение на азиотоамериканските общности. Почти 1/3 от тях живеят в Калифорния, щат диспропорционално тежко пострадал от здравната криза COVID-19, както и от затварянето на икономиката.
Това са част от факторите.
Другата основна причина е в профила на засегнатите браншове, във факта, че почти 1 от всеки 4 азиатоамериканци работи в 3 главни сфери: развлекателно-хотелиерската, търговията на дребно и третата, позната като „други услуги“, неща като фризьорски салони, маникюристи, обществени перални, салони за лична грижа. И всички те бяха абсолютно опустошени от пандемията.