Азиатоамериканците не получават помощи, защото не разбират езика

Както казахте, при разхлабването на мерките колкото повече бизнеси отворят, толкова по-добре като потенциално възстановяване на работни места и т.н. Но бих казала, че като говорим по темата, чух новина, че е много трудно за много азиатоамериканци първо да получат подобни помощи,  така че като са загубили работата си, е имало много езикови бариери, заради които хората не са могли да попълнят формулярите и това е понижило шанса им за компенсации.

Говорих с жена от Калифорния, която е помогнала на 300 души, кандидатстващи за различни правителствени помощи по опашките, които се извиха пред службите в Калифорния и защото  телефоните им са били толкова задръстени, че не са успели да получат нужната им помощ.

Така че тя е стояла там и просто е превеждала на хората, попълвала е молбите им. Казва, че попълването на 1 молба й е отнемало 105 опита, преди да я довърши успешно. Което е…  зашеметяващо.

Още по темата

Азиатоамериканците работят в най-засегнатите сектори в САЩ

Мисля, че научените уроци могат да са, че при  прилагането на политики и мерки, като „Програмата за защитата на работните места“, например, нуждите на хората с различен майчин език трябва да  бъдат отчетени от самото начало.

 Така че като стартираш  програма за субсидии, трябва да я замислиш така че хората с различни езици да могат да имат достъп до тази програма и субсидии. Но още нещо се наби на очи – как дългосрочно могат да се развият тези ефекти.

Един от икономистите, с които разговарях, наистина се тревожеше от факта, че много от тези малки бизнеси може изобщо да не се върнат. И ако не се върнат, това касае не само поминъка на самите им собственици, а и на работещите там. Колкото по-малко работни места се върнат, толкова по-зле.