Каква е причината за новите варианти или мутациите? Вирусите мутират непрекъснато, докато инфектират клетките и се размножават генетичния си материал, като често правят грешки в този процес.
Понякога тези греши отслабват вируса, а друг път мутациите могат да го направят по-добър, като му дават предимство пред други варианти. Когато новите мутации дават предимство на вируса, те може да бурно да се размножат и да станат доминантни заразни за хората щам.
Именно това видяхме в трите нови мутации в Европа, Африка и Южна Америка.
Учените следят най-зорко генните мутации в шиповия протеин на вирусите SARS-CoV-2, който играе ключова роля за проникването на вируса в клетката. Ваксините са разработени така, че когато се имунизираме, изграждаме антитела, разпознаващи компоненти на шиповия протеин и предизвикват реакция към вируса и го блокират да не инфектира клетките. Така че мутациите в ДНК-то на шиповия протеин са обезпокоителни.
Ще действат ли все пак ваксините?
Дотук изглежда, че наличните сега ваксини все така ще са ефикасни. И това е така, защото антителата, изградени в отговор на ваксината, засичат редица компоненти на шиповия протеин.
Ваксините ще разпознават и новите мутации. Освен това имаме и Т-клетките, вид бели кръвни клетки, в състояние да засекат и убият коронавируса, навлязъл в клетките ни.
В течение на времето ще възникнат още мутации и ваксините може и да се наложи да се попроменят. Но това се случва ежегодно при грипните ваксини, защото грипът се променя бързо.
За разлика от него коронавирусите има генетичен саморегулиращ се механизъм, който минимизира грешките на вируса. Но все пак и създадените ваксини, доказано ефикасни при изпитанията, могат лесно да бъдат адаптирани, ако се наложи.
Изследвания за нивата на антителата (Южна Африка) и за силата на ваксината (Университет „Рокфелер“, Ню Йорк) разкриха, независимо един от друг, поводи за тревога. Изследванията продължават, но резултатите им засега са неокончателни.