Намираме се във военновременна ситуация, а в такава ситуация правиш всичко необходимо и след това мислиш как да платиш.
Най-големият безпорядък, според мен се дължи на нуждата от по-силна система на данъци и плащания, за да се справим с липсата на равнопоставеност.
Но в краткосрочен план почти няма алтернативи на това да продължим с дефицитите, докато пазарът ни го позволява.
Пандемията не е приключила. Това е най-тежката криза, която съм виждал през живота си. Тя е след Голямата депресия, но е по-тежка от финансовата криза.
Трябва да си създадем силен план за справяне с нея. Това е помощ след катастрофа, това все още не са стимули.
Предстои да стигнем до стимулите с разходи за инфраструктура и други такива. Президентът Байдън има много идеи в това отношение.
Истината е, че докато излизаме от военновременната икономика, когато и да стане това, не можем да останем вечно на мобилизационните принципи.
Не можем да решаваме всеки социален проблем, всеки проблем с околната среда просто като увеличаваме дефицита.
В един момент се налага да направиш избор между политиките, да решиш какво искаш да направиш и какво не.
Например, както казах, за да се справим с неравенството се нуждаем от по-силна данъчна система и от осигуряването на повече държавни услуги.
Смятам, че ще е наистина много трудно, но това е посоката, в която трябва да поемем.