Напускането на Световната Здравна Организация от САЩ беше много страннен подход. Когато има пандемия по света не е момента да се напуска СЗО, а трябваше да се остане в редовете й, докато не отговори на нашите искания.
Първо, напускането далеч не бе безопасно и сигурно за американците, защото докато нямаме международна глобална кампания за ваксинация, американците никога няма да бъдат в безопасност.
Трябва да се върнем на масата. Страхотно е, че Тони Фаучи води делегацията обратно на масата на СЗО. САЩ е ключов партньор, не само в настоящата, но и в променящата се СЗО. 63 държави полагат усилия от за безопасно глобално здравеопазване, чрез което развитите страни стават партньор с развиващи се страни, разширяват епидемиологията и обучават изследватели по света как да идентифицират епидемиите. Излязохме и от тази програма по време на администрацията на Тръмп.
Трябва да полоим усилия да се върнем на масата, не само с ресурсите ни, но и с професионализма ни. През 2009, когато станах част от администрацията на Обама, две седмици по-късно водих делегацията ни в СЗО при епидемията със свинския грип. Това, което ме порази през онези първи дни бе колко важно бе за другите държави САЩ да са там. Те се радваха, че поемаме лидерската позиция.
Внесохме различни искания, за да се гарантира, че ваксината се купува и разпространява равномерно сред развиващите се страни. Прозрачната система не може да се постигне от разстояние, ако САЩ не е вътре. Затова категорично това е правилният ход и съм сигурна, че администрацията на Байдън ще е много наясно какво работи добре сега и какво трябва да се промени, но за тази цел трябва да сме на масата и да помогнем за тези промени.