Знаем, че Китай се бори с огнище на заразата, което е най-голямото от първоначалната криза в Ухан преди година. Но ако разгледаме данните и ги съпоставим със света, болните са много малко. Властите се борят с около 1500 случая в една от северните провинции и малък брой заразени в Пекин и Шанхай.
Здравните власти предприемат много агресивни мерки за ограничаването на случаите. Имаше област в Пекин с 6 установени случая, но властите забраниха на всички 1,7 млн. жители в него да излизат от града. Училищата наредиха на учениците да останат по домовете си.
Опасенията са големи, защото Китай се справи много успешно с овладяването на вируса и определено не искат да допуснат нова вълна.
В същото време поради способността на правителството да тества милиони жители дневно и набора от мерки, с които то разполага и с които много други държави не разполагат, носят усещането, че вероятността за ограничаване на заразата все още е доста голяма.
Югоизточна Азия е в много различна позиция от Китай.
Страни като Индонезия, Тайланд, Малайзия нямат способността за прилагане на мерките или капацитет за тестване както в Китай.
Поради това в момента се борят с много агресивно разпространение на заразата и чакат идването на ваксините. Индонезия предприе много бързи действия с китайската ваксина.
Президентът на страната беше в Китай преди няколко седмици и имунизацията в Индонезия вече започна. Но пак казвам, че тези държави се нуждаят от ваксината, за да овладеят коронавируса, защото не разполагат със способности за тестване и налагане на мерки каквито имат в Китай.