Речта беше изкусно изнесена.
Джо Байдън преплете мотиви от Линкълн и Рузвелт, както и Кенеди.
Не съм сигурна, че може да съперничи на техните речи при встъпване в длъжност, обикновено те се поставят сред най-добрите 5 в исторически план от гледна точка на реториката.
Порази ме духовността.
Първо, че вече заклетият президент започна деня си с католическа служба, той е едва вторият президент католик.
След това неговият изповедник цитира папа Франциск и каза в речта си, че трябва да мечтаем заедно, защото ако сме изолирани започваме да виждаме привидения.
Темата за духовенството беше продължена и от заклетия за президент със споменаването на собствената му душа, той каза: ще вложа цялата си душа, за да преодолеем предизвикателствата, с които се сблъскаме. И това подхожда по страхотен начин с обявяването на кандидатурата му, когато каза, че след Шарлътсвил е знаел, че трябва да се кандидатира, за да възстанови душата на Америка.
Винаги в такива речи по малко и от двете – обещания и действителност, както се случва в политиката, особено в съвременната медийна среда.
Целта им е да покажат мирното предаване на властта, което за съжаление изгубихме преди 2 седмици. Но мисля, че вчера възстановихме. Освен това те символизират единството и обединяват държавата.
Времена на сериозни предизвикателства, както през 1861 и 1864 и със сигурност през 1933 по време на Рузвелт.
Целта им е осигурят спокойствие и подкрепа на американския народ и да им кажат: Ето ме, аз съм новият президент и ще работя за тези предизвикателства. Заедно можем да ги преодолеем.