В училище учих сценография. Наричам тези „ръчна изработка“. Това са предмети, каквито не мислех, че мога или ще да правя. А сега ги правя. Проправих си пътя към челото на протеста постепенно.
Организираш доставки, евакуираш хора, като си момиче в ариегарда. Като се в авангарда, ако си в първите редици, обезвреждаш гранати сълзотворен газ.
Също така е много важно да си отвориш чадъра.
Участвах в „Чадърената революция“ преди 5 години. Осъзнах, че ако просто окупираме или просто надигнем глас, правителството няма да ни отговори. В последната половин година, през юни имаше сблъсъци.
Правителството реагира много по-бързо. Властите ни научиха какви действия им влияят най-ефективно.
Жените извървяха по-дълъг път, за да стигнат до челото на протеста, независимо от последиците. Това е много различно от миналото. Мисленето напълно се промени. В миналото смятахме, че ще можем спокойно да се приберем вкъщи. Но сега гледаме на това като на опасно занимание.