Стратегическата конкуренция САЩ-Китай

Един от аргументите, които защитавам от няколко години е концепцията не просто за стратегическа конкуренция, но за контролирана стратегическа конкуренция.

Това включва известна степен на обща стратегическа рамка между китайците и американците.

Между лидерите на двете страни, ако разбира се и двамата извлекат ползи от нея. Но какво би означавало това на практика?

Би означавало, че ще има някои сфери, в които да има твърди граници, които двете страни да не преминават. И това например едностранното управление или на практика бъдещето на Тайван.

Освен тези твърди граници, има други сфери, в които двете държави могат да развиват  неограничена конкуренция, като търговия, инвестиции, технологии, таланти,  определянето на световни стандарти.

Цялото политическо боричкане, което произлиза от желанието на всяка от страните да увеличи влиянието си в региони по света, заедно с основния идеологически дебат между либералния капитализъм и авторитарния капитализъм на Си Дзинпин.

На последно място в тази рамка може да има място за дългосрочно стратегическо сътрудничество – по въпросите на климата, управление на глобални пандемии и смея да кажа финансово управление и управление на дълга, имайки предвид къде се намираме. Както и при справяне с финансовите и дългови разходи при излизането на света от глобалната рецесия предизвикана от Ковид-19.