В последните 18 месеца 7 от десетте най-големи икономики в света си поставиха цел от нулеви въглеродни емисии в идните десетилетия. Хронологично това са Китай, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада.
С Джо Байдън като президент може да се очаква САЩ също да се включат в списъка и така стават 8.
От десетте остават само Индия и Бразилия.
Да оставим засега Бразилия.
Но дали Индия, която разчита в огромна степен на вътрешния си добив на въглища и вноса си на петрол ще бъде принудена да заложи цел за нулеви емисии?
Тоест богатите страни, поставили си подобна цел, не са достатъчно основание Индия да ги последва.
Населението й от 1,3 милиарда души оставя незначителен въглероден отпечатък.
Само 2 тона на глава от индийското население, в сравнение с 16 тона за всеки жител на Америка.
Но още по-важното е, че историческият принос на Индия във въглеродните емисии също е малък: едва 1/8 от този на САЩ и ¼ от този на Китай.
Страната ще се нуждае и не може да бъде лишена от употребата на въглеродни горива, за да извади милиони хора от от бедност.
От отговорът на Индия няма да е едно просто „не“.
Страната е сред най-уязвимите, когато става дума за климатичните промени.
Това значи, че е пряко заинтересована катастрофалното глобално затопляне да бъде избегнато.
За щастие има сектори в националната им икономика, готови да намалят емисиите и да спестят пари. Слънчевата енергия в Индия, например, е сред най-евтините в света.
Преходът към електробуси, рикши, електромобили и мотоциклети ще направи въздуха в страната по-чист и ще снижи вносът й на петрол.
Индия е и блестящ пример за внедряването на енергийно ефективни мер