Американските компании може и да мислят, че до определен момент ще трябва да работят в контекста на това, което Китай прави в Хонконг, но Законът за националната сигурност със сигурност няма да им даде автономия в търговските им отношения, както бихте очаквали от една банка.
И ако са длъжни да започнат да затварят сметки на хората, защото това може да дразни Китай, мнозина от клиентите им и инвеститорите им ще размислят за отношенията и сделките си с банките.
Така че мисля, че банките в Китай наистина са изправени пред труден избор.
Не искам да им давам съвети, но трябва да са много открити за действията, които ще предприемат.
И в някои случаи считам, че може да им се наложи да направят разграничение, институционално разграничение, между дейността си в Китай и Хонконг и тази извън тях.
Но знаем от начина, по който Си Дзинпин очевидно третира Джак Ма и Alibaba, че китайците може и да не правят разлика между частния сектор и държавните компании, нито между държавни предприятия и частни такива и интересите на апаратът по сигурността на Китай.
Това са трудни избори, които те бяха длъжни да направят заради факта, че този китайски режим пое различен курс от онзи на Джим Бейкър и други следваха в края на 20 и началото на 21 век.