Трудно е да се определи причина №1, защото като разглеждаме жените в целия спектър, и онези с деца вкъщи, и онези, които е трябвало да напуснат работа заради голямото работно натоварване е трудно да се поставят всички под общ знаменател.
Знаем, че това обичайно се случва в едно общество.
Но като мислим за възстановяването, мислим по линия на безработицата и как това се отразява у нас.
Знаем, че се случва в търговията, хотелите и ресторантите и в образованието, особено за жените. И със сигурност при онези, които трябва да отглеждат деца, които не могат да ги пратят на училище, с дистанционното, виртуално обучение. Всичко това оказва натиск върху „рецесияТя“, както я наричаме.
Знаем, че цифрите отразяват жените като цяло, но още по-зле е за цветнокожите жени, латино жените, и чернокожите жени, и още по-тежко засяга по-младите жени, на възраст от 20 до 24г .
Какво могат да очакват? Как да се влязат изобщо в трудовите редици, като са дебютанти там?
Следващата администрация ще направи много неща, но ще отнеме време, ясно е.
Нищо не става изведнъж. Има възможност реално да се работи заедно с бизнесите, големи, средни и малки, и да се направи така, че вземат реални мерки във фирмите си в подкрепа на жените.
Било осигуряване на приобщаващи практики или връщане обратно на работа.
В миналото слушахме за приобщаване и изключване. Но трябват реални програми.
Видяхме, че това работи при ветераните.
Защо да не проработи и при жените, така ощетени, повтарям, навсякъде по веригата?
Ще видим как жените не само губят доходи, ще изгубят потенциал да печелят, както и дългосрочни перспективи за кариерата си.
Но никой не говори за това. Говорят за президента, както и трябва, но какво правят частите компании и общественият сектор в държавните институции.