Тезата на публикацията е, че не е нужно да има категорична схизма или разделителна линия между инвестирането в стойност и инвестирането в растеж. Знаете, че синът ми и семейството му живя при нас през част от миналата година заради пандемията. Той е много разумен инвеститор и с него обсъждахме много теми, включително и тази.
Той изложи някои критерии за инвестициите в стойност базирани на разбирането, че акциите са дялове в реални бизнеси, фокуса над истинската им стойност в противовес на цената им, използването на фундаментите за изчисляване на присъщата стойност, осъзнаването, че привлекателни инвестиции има, когато цената е различна от стойността и емоционалната дисциплина да действаш, когато се появи такава възможност, а не обратното.
Струва ми се, че на първо място – няма причина на тази база да не инвестираш в така наречените компании на растежа. И второ, тук не са намесени ниските съотношения цена-печалба или нещо подобно.
Тезата ми е, че мисленето на инвеститора трябва да е еклектично и не трябва да се отказва от инвестиции в дадена компания само защото тя се разраства бързо и има високо съотношение цена-печалба.