На лов за астероиди, част 3

Могат ли симулациите и изкуствения интелект да запълнят празнината, която телескопите и другите техники за изображения не могат?

Проф. Симон Зварт, университет в Лайден: Напълно, тъй като наблюдението става по-сложно и физиката става по-сложна, а оттам и изчисленията стават по-сложни и в един момент вече не можеш аналитично да решиш задачите и тогава на помощ идва компютъра. Сега разполагаме с тази невронна мрежа, която прави изчисленията за части от секундата и разбираме дали един астероид е потенциално опасен или не и дали трябва да отделим повече време, за да разберем доколко е опасен.

Проф. Ейми Мейзнър, астроном: Какво бихме могли да направим за един потенциално опасен обект зависи в голяма степен от това, което знаем за него и с колко време разполагаме преди сблъсъка. Наистина ни се иска да го знаем десетилетия преди това. Защото с колкото повече време разполагаме, толкова повече възможности имаме. И толкова по-малко енергия ще е нужна, за да се измести обекта встрани.

Може просто се предизвика сблъсък с обекта и той да се отклони от пътя си. Това е единият начин, най-простият, само го изместваме от пътя му. Побутваме го с масивен обект, да речем с космически кораб. Като при игра на боулинг. Ако разполагате с продължително време или дълга писта, едно леко извъртане на топката ще промени значително крайната точка, до която ще стигне.

Друга възможност е да се използва много голям космически кораб. Паркирате го до обекта и използвате силата на гравитацията като теглич. За това е нужно повече време, а и трябва да можете да изстреляте доста масивен космически кораб. Тоест, зависи колко голям е астероидът. Другите възможности са доста по-сложни и варират от това да се боядиса едната страна на обекта в черно, а другата в бяло и да се остави налягането на светлината да промени орбитата му.

Извън лабораториите и компютърните симулации, НАСА има реални планове да възпроизведе отклоняване при кинетичен сблъсък. През 2021, агенцията ще изстреля DART – Тест за пренасочване на двоен астероид и през 2022 ще бъде прихванат 160 метров астероид. Това е тренировка, преди да ни се наложи да се справим с реална заплаха.

Междувременно, най-доброто, което можем да направим е да откриваме астероиди. Хиляди учени и любители-астрономи от цял свят съставляват една неофициална мрежа, която наблюдава небето. Но това вероятно не е достатъчно. НАСА иска повече ресурси и по-добра технология, за да картографира нашата слънчева система.