В реалността, сложните процеси не са ви приятел.
Има много трудности, свързани с човешките ресурси, с логистиката, с доставките.
Великобритания се справя относително добре.
Те възприеха една епидемиологично рискована стратегия като увеличиха периода между двете дози повече отколкото беше показано в клиничните изпитвания. Но пък предимството е, че колкото по-скоро се ваксинират повече хора, смъртността може да намалее по-бързо, отколкото в САЩ и някои страни от Европа, където се задържат дозите за втората ваксинация.
Има твърде много променливи, все още има много въпроси около веригата на снабдяване, много въпроси около човешките ресурси и категоризацията.
Дали не може нещата да се опростят в някои категории, кой и кога да има достъп до ваксината или трябва да има мащабно обхващане на възможно най-голям брой хора в дадения момент.
Остава да се види кой точно е най-добрият подход.
Но смятам, че Великобритания има относителен успех в сравнение със съседни държави и в сравнение със САЩ като постигна мащабност на една толкова сложна кампания в много кратки срокове.
Ваксинацията по време на криза в общественото здравеопазване е предизвикателство. Смятам, че в районите, където заболеваемостта е висока това ще е допълнително предизвикателство за човешките ресурси.
От друга страна, натискът на тежката ситуация води до по-голям процент желаещи да се ваксинират.
Но като цяло, ползите от мащабната кампания за ваксиниране за общественото здравеопазване ще настъпят след много седмици.
Ако сте в състояние да ваксинирате голяма част от хората в риск – възрастните, работниците от първа линия – то тогава може да има и спад в смъртността някъде през март.
Но традиционният подход като социалното дистанциране, минимизирането на рисковото поведение си остават най-добрият начин за изравняване на кривата и спад преди да станат факт облекченията за общественото здравеопазване в следствие на ваксината.