Платформите ще продължата да са най-разнообразни. Ще има и други, нови, те ще растат.
Ако Twitter и Facebook наистина успеят да ги отрежат, би било друго. Би било по-трудно да се изгради такава аудитория на други платформи.
Но днес съдържанието тече свободно между двете. Въпреки че самият Тръмп е отрязан, другите, които го подкрепят – например синът му и дъщеря му през своите акаунти ще продължават да насочват хората към неговите постове през Twitter и Facebook.
Трябва много сериозно да анализират какво стана. Как стигнахме дотук? Как моята платформа, моят продукт, това, което стартирах като възможност хората да се свързват помежду си, като канал на свободното слово бе използван като инструмент срещу демокрацията.
Става дума за изключенията за политиците и новинарското съдържание. Дали това имаше желаното въздействие или всъщност подчерта проблемите, които се опитвахме да решим.
Например много се говори за Арабската пролет и ролята на Twitter в разпространението на демокрацията. Това е обратното, то сега не работи. Идеята за свободното слово, което е подчинено от частна корпорация. Най-силните гласове печелят. Тръмп имаше един от най-силните, ако не и най-силния глас и го използва по изключително вреден начин. Изключително токсично.
С години.
И затова стигнахме до тук.
Дали си струваше? Правилни ли бяха решенията?
Може ли политиците да бъдат поставени през по-високи стандарти, защото са публични личности, имат власт, заемат политическа длъжност и хората ги слушат, внимават какво говорят и ги следват. Смятат, че поведението им трябва да се имитира.
Затова направиха грешка и вместо повече правила за политиците, им поставиха по-малко условия. Така стигнахме дотук.