Подводната мисия на внука на Жак-Ив Кусто, част 3

Повечето подводни хабитати от 20 век са пенсионирани.

Два от тях все още съществуват и служат на учените, но фокусът върху изследването на космоса и възходът на роботизираните технологии намали нуждата на хората да живеят под вълните. Но може ли да има възраждане? Фабиен Кусто, внук на Жак-Ив и акванавт, изследовател и природозащитник, прекара 31 дни под вода през 2014г.

Моят екип и аз успяхме да свършим работа еквивалентна на над три години научни изследвания на кораб базиран горе. Това се дължи много на достъпа до подводния свят. Когато можем да сме базирани на подводен хабитат, това е уникална платформа, уникален инструмент.

В случай на насищане с кислород, бихме могли да се гмуркаме от 10 до 12 часа на ден, всеки от нас, за да се възползваме от това и можем да направим много повече изследвания в един работен ден, отколкото от повърхността.

Освен това, като човек на границата на океана можете да правите неща, които просто не са лесно достъпни от ROV или AUV или от подводница, но все още има човешки фактор, който трябва да бъде интегриран в тези видове упражнения. И чрез мисия 31 успяхме да използваме всички видове лабораторно оборудване, което обикновено се пренасочва към лаборатория на сушата и да го свалим до дъното на морето.

При „Протей“ говорим за пространство около десет пъти размера на „Водолей“ и екип, който ще бъде два пъти по-голям от всеки предишен екип, разположен под вода, така че около дузина души. И с това ще проверим физиологичните и психологическите параметри, в рамките на които е благоприятно да се разположат хора под вода за дълги периоди от време. Не дни или седмици, което е правено много пъти преди, а седмици, месеци и може би дори повече.   

Предвиждам платформа като Протей да може да ни предложи много повече от тази модерна технологична на терен при границата на дъното на морето, за да може екипът ни да направи това изследване точно там,в реално време.

В случай на подобни вирусни пандемии да можем да вземаме химичните съединения от тези набори от образци на обекта и да ги анализираме с надежда ги възпроизвеждаме за ускоряване на този изследователски процес, вместо да се налага да изпраща проба на повърхността, потенциално да се повреди и да пътува през половината свят, да седи месеци във фризер или шкафче, ако не и години преди да бъде анализирана.

Има малка група от луди хора като мен, които наистина вярват в това.

Научната общност наистина се вълнува от тези неща.