Световната банка прие през октомври пакет от 12 млрд долара, който е наличен за страните, но първата стъпка е те да бъдат оценени и да се види какви са нуждите им относно студената верига и хората, които най-много се нуждаят от ваксината, но тази работа е в процес на развитие в 100 страни.
Следващата стъпка е сключването на договори.
Едно от предизвикателствата е сключването на общ договор, в който хората ще виждат общи условия и действат според тях. Така че работим по това.
Друг непосредствен проблем е обезщетението.
Pfizer не се решава да навлезе в някои страни, защото нямат защита от отговорност.
Затова работим с тези страни, за да се опитаме да я създадем.
Някои производители на ваксината могат да навлязат в страните чрез свои представителства, които работят там. Проучваме всичко това.
Нашата цел, моята цел е да има ваксини, които са налични в целия развиващ се свят, на базата на това, което решат страните. Имаме налично финансиране, но страните трябва да изберат системата и да започнат да купуват или получават ваксините.
През 2020 се радвам, че виждам промяна.
Заедно с Кристалина от МВФ сме съгласни, че трябва да има мораториум върху изплащането на дълга от най-бедните страни към кредиторите им, официалните кредитори, от които Китай е най-големият, а също и към кредиторите от частния сектор.
Китай се съгласи с това и се опитва да работи в тази посока. Не мисля че ще има промяна относно това. Големите държави искат да намерят начин да се справят с надвисналия дълг.
Много е тревожно, защото е трудно да се инвестира в бедна страна, ако голяма част от ресурсите й трябва да отидат за изплащане на предишни задължения.