Извличаме данните от WeWalk, гледаме движението на бастуна, следим неща като наклона му, средния сектор, който е дълготраен маркер за позицията на тялото, за да им определим стъпките, често посещаваните от тях места.
В дългосрочен план чрез изкуствен интелект да създадем персонален профил за тях.
Освен персоналните ползи за незрящите, чрез които диагностицирате сами мобилните си фактори, това е и своеобразна обратна връзка към здравните служители, кинезитерапевтите, работещи с незрящи хора за подобряване на мобилността им.
Отне ми известно време да приема, че уреди като белия бастун са в моя помощ, не за идентификацията на всички незрящи хора. Те са необходими инструменти.
И нещото, което се опитахме да разберем, е , че като правим това устройство готино, като казваме на децата: „Вижте, това не е прост бастун. Имате нещо, с което да разговаряте, нещо, което ще Ви помогне.“
Да се надяваме, че това ще спомогне за премахването на стигмата. Можем да вдъхнем гордост в общността ни.
Почти можем да преместим фокуса от „О, този е с бастун! Горкичкият!“ , което съвсем не е начинът да се гледа на незрящите. До: „Вижте този страхотен бастун!“ Това не е проста пръчка, която да връчим на един слепец, ние му даваме невероятни възможности с устройство, което наистина му добавя качество на живота, което го прави готино, което е извор на гордост за един незрящ човек. Това е главното.
Можем да ползваме данните да повлияем на отговорните за инфраструктурата – да могат по-добре да разберат нуждите на тази специфична общност. И в последствие при архивирането на тези данни при работа с тази общност си дадохме сметка, че софтуерът не е достатъчен.
Трябва да оправим основната хардуерна част. И какво по-добро начало за това от белия бастун?