Кишор Мабубани е дългогодишен сингапурски дипломат и мислител с международна слава.
Той е един от най-открояващите се гласове през последното десетилетие, който отстоява тезата, че голямата промяна в света е в изместването на центъра на гравитацията на почти всичко от Запада към Изтока.
Той излага тази теза по различни начини и под различна форма, особено в книгата си „Спечели ли Китай?“.
Но трябва да кажа, че когато анализирам недемократичен Китай, където обществото функционира по начин по който въпреки първоначалните грешки, смъртността от COVID като дял от населението беше около 1-2% от смъртността у нас, се замисляш за способността на различните системи да защитят народа си.
Смятам, че хората трябва много внимателно да анализират разликите между Азия и Запада по отношение на това доколко успешно са се справили обществата с COVID и много внимателно да се замислят за това. Не съм готов да кажа какво означава или какви политически изводи могат да се направят от това. Но наблюдението е доста стряскащо и заслужава задълбочен анализ във времето.
Нещата не се свеждат до авторитарен-демократичен режим. А както показват и примерите с Австралия и Нова Зеландия, не става дума и за расова или етническа основа.
И не мисля, че това е нещо, което напълно разбираме. Но то определено е много важно. Смятам, че това ще предизвика повече разсъждения като тези с които ни ангажира Кишор Мабубани в книгата си.
Както казах, не съм готов да направя някакви изводи, но в живота често важното е да зададеш правилния въпрос.
В известен смисъл, и трите книги – написаното от Кишор за успеха на Китай, от Кейс и Дийтън за моделите в смъртността, от Обама за размислите по повод на политическата ни система от гледната точка, на човек, който е бил начело – поставят дълбоко смислени въпроси.
А това е първата стъпка към отбелязването на напредък.