Финансовата рефлация има още накъде да продължи. Разбираемо е, че в момент на пандемия търсенето на кредити в реалната икономика ще бъде потиснато.
Така че традиционно разбиране за месечна рефлация е все още овладяно.
Но централните банки поставят основата за бъдеща рефлация, което пазарите вече оценяват.
Виждаме го в редица сектори. В устойчивостта на капиталовите пазари в последните 12 месеца, в подема на сливанията и придобиванията, въпреки влошаването на кредитите в реалната икономика.
Забелязваме го в устойчивостта на жилищния пазар, въпреки растящата безработица.
Забелязваме го в липсата на нови финансови кризи в Европа, въпреки експоненциалния ръст на дълга, особено в страни като Италия и Гърция, които са най-уязвимите кредитополучатели.
Виждаме и го в рекордните трансфери на стимули, достигащи до около 10% от БВП или повече, ако включим гаранциите по кредити и инжекциите ликвидност от правителствата в реалната икономика за рекордно кратко време.
В краткосрочен план централните банки предотвратяват депресионен шок в оценките на частния сектор. И намаляване на риска от сериозен политически дебат за държавните фискални стимули. Дори не сме близо до това в момент, когато цените на кредитите са толкова ниски.