Ситито изгуби бизнес и това се очакваше. Регулаторите и властите от двете страни работиха заедно с индустрията доста време, за да го постигнат.
Както сме споменавали и преди, индустрията във Великобритания и Европа като цяло отндавна се надяваше на добра сделка. На добър резултат за финансовите услуги.
Но се готвеше за твърд Brexit.
И регулаторите, индустрията и властите бяха много полезни и реагираха. Вече имаме плавен преход към ситуацията в момента.
Какво означава това в дългосрочен план – рано е да се каже.
Вниманието в преговорите бе съсредоточено върху стоките. Когато се задейства Член 50 от Лисабонския договор, преговорите тръгнаха около т.нар. Закон за развода, около правата на гражданите, границата в Северна Ирландия.
Цялото внимание бе върху стоките.
Накрая получихме договор за свободна търговия.
Тази договори в миналото са били за стоки. По-малко за услуги. Въпреки ръста на услугите както във Великобритания, така и в ЕС.
80% от британската икономика и 70% от икономиката на ЕС е секторът на услугите и търговията.
Финансовите услуги, ако разгледате политическата декларация – оригиналната от 2018г и ревизията й, те не бяха съществена част от нея.
Вниманието бе насочено върху регулаторната автономия.
Така приключихме. Това имаме.
Натам бяха насочени преговорите.
Ситуацията сега е абсолютно правилната, за да могат регулаторите, индустрията и властите да се подготвят.
Така че очевидно имаме фрагментация на пазарите. Допълнително търкане. Граници. И това не бе добре дошло.
Индустрията не иска това.
Не е в интерес на клиентите.
Но като имаме предвид къде сме сега и как се стигна дотук, сте напълно права да поздравите усилията на регулаторите, надзорниците, индустрията и правителството от двете страни.