Има си напрежение в процеса, но мисля, че това е сред приятните предизвикателства. Научавате се да разчитате как вървят дървесните жили и какво Ви подсказва цветът на дървесината.
След като се изчистят рамките, монтираме и горния корпусен капак, малко прилича на монтирането на капак на кутия. Нещо като финален щрих. Каквото и да има вътре в една дъска, при затягането с въже ние ги сглобяваме заедно, нещо като капсула на времето.
Това, което прави работата ни уникална, е, че се сглобяват тук, в гр. Йорк, като се ползват материали израснали тук, в щата Мейн, изработват се със 100% ръчен труд от местните специализирани работници и сърфисти. В тези дъски се влага много време, между 40 и 60 часа, от началото до края.
Искаме да строим сърф дъски, които са възможно най-кухи, но въпреки това достатъчно силни, за да работят добре.
Ако са прекалено леки, не сърфират добре, прекалено тежки и също не сърфират добре. Има една балансна точка, която се стремим да постигнем.
Като свалим дъската от задържащите въжета, след като капакът бъде залепен, следва един от любимите ми етапи – просто Вие, работното скеле, дъската и ръчното ренде. Всичко останало остава на заден план. Просто е, носи удоволствие, тихо е, можете да сте насаме с мислите си. Просто сте там. Има нещо в това да обработваш с остър инструмент парче красиво дърво, да виждаш как формите изплуват под ръцете ти и да знаеш, че със всяко движение се доближаваш все повече и повече към желаното.
След като сме я рендосали и шлифовали и дъската изглежда така, както е замислена, пристъпваме към полирната зона.