ЕС не можеше да чака САЩ в преговорите с Китай

Нашите американски партньори и американската търговска камара направи списък, много подобен на нашия.

Трябва да защитаваме една международна система. И впрочем сме много доволни, че екипът на Байдън вероятно гледа по-благосклонно на партньорството с нас по въпроса за Китай.

Но в същото време не трябва да се чака.

Не бива да чакаме администрацията на Байдън да се организира. За какво да чакаме?

Не знаем дали Китай ще бъде по-отворен, дали двете страни ще седнат отново на масата и кога. Трябва ли да чакаме още 2-3 години?

Така че политиката на Ангела Меркел в началото на годината, когато не беше ясно кой ще спечели американските избори, успя да финализира сделката.

Това бе силно приветствано от европейския бизнес. Защо да чакаме?

Това не изключва възможността да се срещнем и да работим по обща програма, да говорим с китайците съгласувано. Както правят страни от ОИСР.

Но всичко  това е неясно.

Харесва ни факта, че може да има коалиция, но на този етап ние го направихме и продължаваме.

Договор за свободна търговия като този, който ЕС има с Виетнам или Сингапур и Корея  е много по-всеобхватен и тежък.

Снощи приехме много конкретна сделка.

Но все пак ЕП трябва да я одобри.

Да не забравяме, че договорите с Канада или Япония трябваше да бъдат одобрени от парламентите на 28 страни-членки. Да допуснем, че такава сделка може да се подпише и одобри от толкова много национални парламенти е невъзможно. Това няма да стане.

Още по темата

Меркел помогна за сделката ЕС-Китай

Договорът ЕС-Китай е първата стъпка в правилната посока

Европейците не може да приветства такива неща като затвора за журналисти в Китай и принудителния труд, ние имаме много различна система у дома.

Това, което става е много неприятно. Но в същото време говорим за сделка за пазарен достъп. Видяхме Япония, Австралия и Корея се ключиха в азиатския търговски договор в началото на декември. Но в него не се споменава никакъв пакет за устойчивост.

А първата фаза на сделката САЩ-Китай през януари също споменава много по-малко принудителния труд, отколкото европейската сделка.

Така че все пак европейските преговарящи успяха да прокарат исканията си по този въпрос за пръв път. Но все пак е ясно, че това е първата стъпка - договор за пазарен достъп.

Когато стигнем до въпроса за човешките права наистина ще трябва да намерим по-добри инструменти, за да се справим с проблема в Китай.