Това са евтините методи. На теория те могат да проработят. Но тепърва трябва да ги приложим в по-широк мащаб. Така че вероятно ще ни се наложи да разчитаме и на някой скъп метод. Мащабите на отрицателните емисии може да достигнат до 10 милиарда тона въглеродни емисии годишно. Това е около ¼ от това, което годишно изпускаме в атмосферата днес.
Можем да горим дървесина и други видове биомаса в електроцентралите, после да улавяме въглеродния диоксид на това производство и да го заравяме дълбоко в земята – първоначалният източник на петрол и природен газ. Идеята е, че дърветата улавят въглеродния диоксид, който, ако не бъде изпуснат, а вместо това погребан в земята, ще доведе до отрицателни емисии. Дори във Великобритания има електроцентрала, която е построила малък пилотен проект, който да покаже как точно работи тази технология.
Фермерите също могат да ползват и специално създаден въглен, който по същество е изгорено дърво. Когато той се смеси с почва, той улава повече въглерод в сравнение с почва без въглен.
Има машини, които просто филтрират въздуха и улавят въглеродния диоксид. Това е малко по-съвършена версия на филтрите, които ползваме за намаляване на интериорното въздушно замърсяване. Има поне 3 компании в света, разполагащи с работни прототипи на т.нар. „машини за директно въздушно улавяне“.
Но подобно на соларните панели в зората си, те са доста скъпи и няма как да поевтинеят без правителствена подкрепа. Това може просто да се случи. Специалистите вярват, че ако светът има сериозното намерение да се пребори с климатичните промени, пазарът на отрицателни въглеродни емисии може да е достигне чак до 1,4 трилиона долара годишно. Да, точно така – трилиона – с „тр“ в началото. С други думи ще трябва да създадем индустрия, която заравя въглерода под земята и това да е също толкова печелившо, колкото е бизнесът на добивните горива днес, като въглеродът се махне от общата картинка.