След първата вълна имаше нови, но в по-голямата им част Южна Корея успява да ги овладее, въпреки че не елиминира напълно вируса в рамките на границите си.
Елиминирането е трудно без локдаун, който ще попречи на цялата социална система да работи нормално. Наричат го „дългосрочно потискане“ – поддържане на обществото, докато потискат вируса чрез ключови методи на тестване, проследяване и лечение.
Голяма част от тази стратегия идва от опита на Южна Корея с друг смъртоносен патоген, вирусът БИРС през 2015.
БИРС се разпространи най-вече в болниците и беше почти толкова заразен колкото Ковид-19, но много по-смъртоносен. 38 южнокорейци починаха. А правителството бе подготвено за следващия път.
Парк Нюнгу, министър на здравеопазването и социалните грижи на Южна Корея в периода 2017-2020 каза, че така са научили колко е важно да се правят тестове, затова инвестират в инфраструктура за разработване на диагностични реактиви. Обучават хора в цялата страна, за да има работна група, която да извършва тестването.
Корея започна масово тестване много по-бързо от другите страни в началото на пандемията. Сега тя има много по-голям капацитет от необходимия и действа за овладяване на вируса в света.
Вижте трета част на видеото тук: