Споразумението за Brexit има огромно значение. От самото начало на тази историческа година. Това е поредното историческо съобщение, което създава нов терен за политики във Великобритания и ЕС.
Това е най-големия договор за свободна търговия, който Великобритания и ЕС са подписвали.
След месеците и годините на икономическа несигурност за бъдещето на Великобритания и най-близките й съседи, особено Ирландия.
Но сключеното споразумение е малко повече от договаряне на управлението на двустранните правила за двустранната търговия между Великобритания и ЕС.
Докато е най-големия договор като мащаб и подчертава свързаността на страните и веригите за доставки, които споделят Великобритания и ЕС, това е и сделка, която бележи края на търканията в търговията между Острова и континента.
В това отношение има сделка, но в същото време и няма. В смисъл, че това е основната сила, но и основната слабост на този договор – фактът че постига невъзможното за британските правителства от последните 5г след референдума за излязат от ЕС – от политическите и икономически норми, но и да запазят някакъв достъп до общия пазар.
Но все пак Великобритания обръща гръб на много неща, тя е член-основател на ЕС и единния пазар, но и важен пазар на европейските финансови услуги. Лондон е финансовият център, поне беше до края на миналата година.
Сега се оказа, че най-големият финансов на ЕС е извън общия пазар и това според мен е тази част от сделката, която ще има огромни дългосрочни последици за потенциалния ръст на Великобритания.